Вземате един бял лист. Започвате да рисувате. Може да го оцветите черен, може да го оставите бял, може да го изпъстрите с различни цветове, може да нарисувате усмивки и щастливи хора или сълзи, и нещастие. Всичко това е Ваш избор. Решенията са Ваши.
Рисувате с молив. Правите грешка. Искате да я поправите. Вземате гума. Започвате да триете. По листа остават следи.
Оприличавате ли листа с нещо? Вашият живот може би?
Нека направя едно сравнение. Ще определя делата Ви като цветни моливи, характера Ви - като фулмастери, а поведението Ви към останалите - като пастели. Нарисуваното с тях не се трие, а имате само един единствен лист. Жалко!
Някои хора нямат правото сами да рисуват на своя лист. Техният живот се ръководи от други художници. Вие, които четете това и имате правото сами да решавате, трябва добре да помислите, какво ще нарисувате на своя лист.
Да се греши е човешко. Не позволявайте на грешките да се превърнат в огромни черни петна. Според мен, една хубаво нарисувана усмивка би могла да заличи някои от неизтриваемите следи.
Както знаем и белият лист, и човешкият живот имат своя край. Тъжно , но факт. Това не ни пречи да оставим една красива и запомняща се картина след себе си.