-Кой си ти?
-Как кой съм?! Не ме ли помниш?
-Помня различен човек, съвсем друг. Човек, който не се страхуваше, а даже беше горд да бъде себе си.
-Но аз съм същият този човек!
-Не, не си! Сега си просто поредният клоун с маска, който сплетничи и се преструва.
-Как смееш да ми казваш това? Не помня да си моята съвест!
-Разбира се, че не съм, защото ако бях никога не бих ти позволила да се промениш и да забравиш кой си всъщност. Сега ти се нагаждаш според мнението на останалите, комерсиален си, живееш живота си в непрекъснат страх от неодобрението на другите, които смееш да наричаш свои приятели. Чрез фалшивите усмивки и пригодените разговори се опитваш да скриеш тъгата и самотата, които носиш в себе си. Искам само да те попитам: Кой си ти, защото аз не те познавам?
-И аз самият бих искал да знам това.. :(

И твойто каменно сърце

И твоите ледени ръце

И твоите безиразни очи

Виждат и усещат, че ме боли

Но милост вече в тебе нямаш

Съумяваш всичко да забравяш

И за мене вече ти е все едно

Харесва ти да ми причиняваш зло

Искам старото момче

Но без това каменно сърце

Така, както приливите и отливите си идват, и отиват... Така, както листата на дърветата падат през есента и се появяват през пролетта... Така, както снегът пада и полсе се стопява... Така различни хора идват и си отиват от живота ни.
Но така, както светът не спира да се върти... Но така, както всеки път когато след дъжд изгрее ярко слънце и се появява дъга... Но така, както всяка вечер има звезди, които да съзерцаваме и броим... Така има едни специални хора, които са неразделан част от нас и нашия живот - ПРИЯТЕЛИТЕ!
Те са опората ти в трудни моменти, те са рамото, на което можеш да поплачеш, те са причината да се усмихваш, те са твоето открито съкровище, те са сродните ти души, те са хората, на които имаш безрезервно доверие, те са хората, без които животът ти би бил сив и скучен; безсмислен и еднообразен; самотен и тъжен.
Спънки в живота е имало и винаги ще има. За да се справите с тях, ще са ви нужни сила, кураж и подкрепа, а тях може да получите от приятелите си повсяко време. Необходимо е просто да бъдете заедно и да вървите ръка за ръка по пътищата на съдбата.
За мен има няколко човека, без които просто не виждам смисъл да живея. Ако някой от тях ме напусне, с него ще си отиде и част от мен, част от сърцето ми.
Пиша това, за да ви покажа колко ценни са тези хора и колко значими са. Както се пее в една песен: "Оценяваш нещо чак когато о загубиш". Но не се опитваите да оценявате приятелите си, защото те просто нямат цена.
Нещо, което не се купува, а се печели - ПРИЯТЕЛСТВОТО! Нещо, което стой над всичко останало - ПРИЯТЕЛСТВОТО! Нещо вечно - ПРИЯТЕСТВОТО!

Вземате един бял лист. Започвате да рисувате. Може да го оцветите черен, може да го оставите бял, може да го изпъстрите с различни цветове, може да нарисувате усмивки и щастливи хора или сълзи, и нещастие. Всичко това е Ваш избор. Решенията са Ваши.
Рисувате с молив. Правите грешка. Искате да я поправите. Вземате гума. Започвате да триете. По листа остават следи.
Оприличавате ли листа с нещо? Вашият живот може би?
Нека направя едно сравнение. Ще определя делата Ви като цветни моливи, характера Ви - като фулмастери, а поведението Ви към останалите - като пастели. Нарисуваното с тях не се трие, а имате само един единствен лист. Жалко!
Някои хора нямат правото сами да рисуват на своя лист. Техният живот се ръководи от други художници. Вие, които четете това и имате правото сами да решавате, трябва добре да помислите, какво ще нарисувате на своя лист.
Да се греши е човешко. Не позволявайте на грешките да се превърнат в огромни черни петна. Според мен, една хубаво нарисувана усмивка би могла да заличи някои от неизтриваемите следи.
Както знаем и белият лист, и човешкият живот имат своя край. Тъжно , но факт. Това не ни пречи да оставим една красива и запомняща се картина след себе си.

Безброй звезди
Безброй мечти
Спомени гадни
Забравени и хладни
Снимки захвърлени
В омраза обгърнати
Писма накъсани
Сърца разкъсани
Лице, обляно в сълзи
Само две тъжни очи
Търся отмора
Сама със себе си споря
Друга съм вече
Преди различно беше
Всяка лъжа
Носи тъга
Всяка мисъл
Показва, че си си отишъл
Помня те още
Проклинам те нощем
А сълзите не спират
Радостта ми отмиват
Ръка на сърцето си слагам
Да те забравя обещавам
И болката да ме напусне
Да си отидеш с радост
Ще те пусна