Безброй звезди
Безброй мечти
Спомени гадни
Забравени и хладни
Снимки захвърлени
В омраза обгърнати
Писма накъсани
Сърца разкъсани
Лице, обляно в сълзи
Само две тъжни очи
Търся отмора
Сама със себе си споря
Друга съм вече
Преди различно беше
Всяка лъжа
Носи тъга
Всяка мисъл
Показва, че си си отишъл
Помня те още
Проклинам те нощем
А сълзите не спират
Радостта ми отмиват
Ръка на сърцето си слагам
Да те забравя обещавам
И болката да ме напусне
Да си отидеш с радост
Ще те пусна
вторник, 10 ноември 2009 г.
Публикувано от hazel_eyes в 7:27
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар