Сълзите капят, стичат се по моето лице
Ясно помня тези дни когато просто бях дете
Лесно беше всичко с приятели добри
Къде отидохте бе, хора?! Не се ли чувствате сами?

Нима не помните събиранията ни щури
Колко бяхме смели, колко бяхме луди
С усмивка посрещахме всеки нов проблем
Без да правим простотии не минаваше и ден

Звездите безбройни се опитвахме да преброим
Не успяхме. Това не пречеше да продължим
Всеки един от нас имаше своите мечти
Дали се сбъднаха? Дали в живота ви върви?

Запален огън, а ние седнали встрани
Така беше, помните нали?
Сякаш беше вчера и всички бяхме тук
Правехме зулуми на всичките напук

Снимките ни още пазя
Единствен спомен ми остават
По лицата се разбира - щастливи сме били
Боже, как отминаха и тези дни

Не знам къде сте, но знам, че помните и вие
Времето минава, но спомени не трие
Дано думите ми стигнат и до вас
Благодаря за всичко и на добър час!