Миговете трудни просто те връхлитат
Дали ще се справиш? Те това не питат
Когато те затрупват го правят безпощадно
И всичко около тебе от топло става хладно
Ръка очакваш някой да ти подаде
Никого не виждаш? Къде ли са те?
Приятелите твои просто те предават
А ти не очакваше те да те забравят
Но ето, че се случва - сам сама оставаш
От мрака се стараеш някак да избягаш
Към светлината се опитваш да вървиш
Но пътят е затворен. Няма никой, виж.
Сега е времето когато осъзнаваш,
Момиче, съвсем сама оставаш
Дали на някого му пука? Ти това не знаеш
И не е важно, вече сама играеш
Ще се справиш, зная го това
Ти не ме познаваш, нито тебе аз
Ще се справиш, знаех и преди
Същата история преживявам я и аз
Затова се изправи, затова вдигни глава
Приготви се да се бориш, родена си за това
Твоят противник нарича се живот
По-силен е от теб и много по-суров
Борбата продължава ден и нощ
Без оръжие си ти, а тои пронизва сякаш с нож
Болката обаче трябва да търпиш
Страх те е дори усмивка да дариш
Тук грешиш, просто смелост трябва
Път напред тя ще ти проправя
Ти я имаш, тя е вътре в теб
Ако я откриеш ще бъдеш нов човек
Ще се справиш, зная го това
Ти не ме познаваш нито тебе аз
Ще се справиш, знаех и преди
Същатата история преживявам я и аз
понеделник, 7 септември 2009 г.
Публикувано от hazel_eyes в 5:30
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар