THOUSANDS OF FREE BLOGGER TEMPLATES

събота, 27 февруари 2010 г.

Здравей Мило момиче,

Как си днес? Надявам се, че докато четеш писмото ми си в мрачната си стая, потънала в размишления и отчаяние; в мъка и сълзи. Плака ли цяла нощ, мислейки само за едно единствено нещо? Изгори ли вече всички неща, които ти напомнят за мен? Каза ли на всички да се разкарат и да те оставят намира? Самосъжаляваш ли се? Страдаш ли в момента? Ако си изпълнила всичко това, Честито! Завършила си мисията си успешно! Какво очаквам от теб сега ли? Бъди тъжна, бъди разсеяна, бъди мрачна; мрази себе си, мрази света, мрази и мен.Ето това са задачите ти занапред. Писмото ми е към своя край. Знам, че след като го прочетеш, ще го изгориш, затова не хабя излишно думите си. Оставям те да си поплачеш пак и помни: споменът за мен ще е винаги до теб, за да ти напомня за всичко отминало и загубено.

Завинаги твоя
Любовта

П.С. Никога не ще се върна..